Кандидати на вечната надежда. Виталий Портников за украинските избори

На 31 март на президентските избори в Украйна първите две места заеха шоуменът Володимир Зеленский и действащият президент Петро Порошенко – съответно с 30,22 % и 15,95 % по данни на украинската ЦИК при 99,77 % обработени протоколи.

Балотажът ще се проведе на 21 април.

За голяма част от украинците и всички, интересуващи се от ставащото в Украйна, тези резултати бяха неочаквани, изненадващи и дори сензационни.

Предлагаме ви мнение по темата на украинския топ журналист Виталий Портников за Радио Свобода

Кандидати на вечната надежда. Виталий Портников за украинските избори

Да се твърди, че първият тур на президентските избори в Украйна е бил сензационен, значи да не се забелязва реалността в страната през последните няколко месеца. И по-точно – откакто в новогодишната нощ принадлежащата на олигарха Игор Коломойский телевизия „1+1” вместо обръщението на украинския президент Петро Порошенко излъчи реч на едно от най-популярните си лица – шоумена Володимир Зеленский. А Зеленский заяви, че е готов да се кандидатира за президент на страната. И след няколко седмици, ако не и дни, Зеленский зае първото място в рейтингите на кандидатите за президентския пост и оставаше на тази позиция до самото гласуване.

Украинците, които се изумяват от този феномен (както, впрочем, и чуждестранните наблюдатели, според които политиката в страната прави рязък завой), просто не искат да си спомнят по какъв начин избирателите гласуваха на предишните избори. 

Бих казал, че главният феномен не е Зеленский, а фактът, че украинският избирател не се променя вече двадесет и пет години. Той традиционно не гласува за мениджър или за политически лидер, а за вълшебник. И след има-няма година, година и половина, след като се увери, че кумирът му няма вълшебна пръчица, той се разочарова от направения избор и започва да обвинява за този избор, естествено, не себе си, а своя избраник.

За последните 28 години от украинската история само един президент – Леонид Кучма, успя да изкара втори мандат, който в действителност премина в безкрайни скандали и завърши с Майдана през 2004 година. Но днес малко хора си спомнят, че именно Кучма, който също така неочаквано за мнозина спечели през 1994 година президентските избори, като изпревари Леонид Кравчук, беше първият украински „президент на големите надежди”. И този първи „президент на надеждите” също нямаше нито политическа партия, нито подкрепата на политическия елит – той разполагаше единствено с поддръжката на руски телевизионни канали и едни „млади момчета”, с които се канеше да управлява страната. Макар че, когато Кучма стана президент, се оказа, че елитът се интегрира успешно в новата вертикала и „младите момчета” не му пречеха, напротив, станаха част от него. Фактът, че главен публичен съветник на Володимир Зеленский се оказа политтехнологът Дмитрий Разумков, син на починалия преждевременно първи помощник на Кучма Александр Разумков, говори за очевидна приемственост.

Следващият украински президент на надеждите беше кумирът на „оранжевия Майдан” – Виктор Юшченко. Независимо че по време на неговото управление се наблюдаваше като че ли пик в благосъстоянието на украинците, а до избирането му за държавен глава Юшченко беше успешен ръководител на Националната банка и министър-председател, след като се кандидатира за втори мандат, той дори не отиде на балотаж. Затова пък тогава триумфира вечният му опонент Виктор Янукович, президент на надеждите на украинските източни региони, чието управление завърши с Майдана от 2013–2014 г.

Петро Порошенко, който до Майдана дори не присъстваше в президентските рейтинги, а след Майдана се смяташе за най-вероятния претендент за длъжността кмет на Киев, също се оказа президент на надеждите. Надеждите, че ще бъде възстановена легитимността на президентската длъжност, че войната ще бъде приключена, че ще могат да бъдат върнати окупираните райони. Точно затова украинците гласуваха за този умерен политик, дипломат и бизнесмен – всъщност Порошенко, когото познаваме  днес, се появи едва след като стана очевидно, че не е възможно договаряне с Москва. И, между другото, новият държавен глава, вечният единак, също нямаше нито влиятелна политическа партия, нито дори екип – всичко това се появи след победата му, а не преди това.

В този смисъл Володимир Зеленский е Кучма, Юшченко и Порошенко-2014 – кандидат на надеждите в чист вид. Ако през изминалите години претендентите имаха някаква политическа биография (впрочем, честно казано, избирателят не мислеше много за нея – привържениците на Кучма не ги стряскаше това, че той е бил министър-председател, докато Кравчук беше президент, привържениците на Юшченко – че е бил министър-председател по времето на Кучма, привържениците на Янукович не бяха отблъснати от факта, че той е бил два пъти в затвора, а привържениците на Порошенко – че той е бил министър по времето на Янукович), то относно Зеленский може да не си спомняме нищо, защото няма нищо за помнене. Може да бъде измислено всичко, което душата пожелае. Човек може да се надява и да вярва. Точно затова Зеленский през всичките тези месеци беше на първо място, а опитните Петро Порошенко и Юлия Тимошенко се бореха помежду си за второто.

Не е толкова сложно да се предскаже какво следва. На балотажа Порошенко ще успее  да изтръгне победата от Зеленский единствено при максимално консолидиране на национал-демократическия електорат. И, естествено, при условие, че този електорат повярва, че Зеленский не е патриот и прецени избирането му като заплаха за бъдещето на Украйна. И че този електорат ще е достатъчен за победата. А впоследствие, след балотажа, загубилият ще се постарае да се реваншира на парламентарните избори /на 27 октомври 2019 – бел.прев./, така че борбата едва сега започва и главните събития предстоят.

Зеленский, който наскоро обещаваше да застане на колене пред Владимир Путин, за да бъде прекратен конфликтът, в нощта след първия тур на изборите вече заяви, че ще се срещне с руския президент само след връщането на окупираните територии – и единствено, за да изиска компенсация за окупирането на Крим и Донбас. От Зеленский подобно заявление не можеше да се очаква дори на 30 март. Но на 31 март той вероятно е почувствал, че скоро може да стане президент на Украйна – на Украйна, а не на някаква друга страна.

Зеленский във филма "Слуга на народа"

И ако в резултат на своя неочакван успех Зеленский в един прекрасен ден се окаже в кабинета, заеман в момента от Порошенко, може да стане така, че след седмица-две ще започне да чете изразително пред цялата страна речи за войната, окупаторите и собствена църква. И в това също няма да има нищо ново. Защото Кравчук бързо овладя риториката на своя конкурент от „Рух” Вячеслав Чорновил /лидер на „Народний Рух України” – „Народно украинско движение” – бел.прев./, Кучма издаде книга с „кравчуковско” название – „Украйна не е Русия”, Юшченко също като Кучма се опитваше да намира общ език с олигарсите, а Порошенко стана също такъв символ на национал-демокрацията в политиката като Юшченко.

И само Янукович, трябва да му се признае, на никого не подражаваше и с никого не намираше общ език. И се оказа в Ростов.

Виталий Портников, Киев

Превод от руски